24.12.2011 г., 23:40

Косите на Вероника

832 0 0

На небето нощем се явяваш,

до косите на Вероника блестиш,

с мене ти света ще обиколиш,

за моето щастие ще известиш.

 

Разказвай ти, звезда на небосвода,

че търся любовта на край света,

аз знам, ще я открия ненадейно

в някой ден, покрита с лаврови листа.

 

А щом открия ненадейно любовта,

в миг ще засияем двама по света,

чисти  и сърдечни през пролетта,

двама с теб ще създадем и песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...