Косите на Вероника

На небето нощем се явяваш,

до косите на Вероника блестиш,

с мене ти света ще обиколиш,

за моето щастие ще известиш.

Разказвай ти, звезда на небосвода,

че търся любовта на край света,

аз знам, ще я открия ненадейно

в някой ден, покрита с лаврови листа.

А щом открия ненадейно любовта,

в миг ще засияем двама по света,

чисти  и сърдечни през пролетта,

двама с теб ще създадем и песента.