Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.

Разперила коси,
рамената застелват
като поляна.
Един въпрос от вътре те гори -
Обичаш ли, можеш ли го още?

Наоколо някой с теб се заиграва,
нашепва за пъстрото си съществуване.
Твоето внимание така ще го зарадва,
но откраднато е то в цветята.

Лицето ти по нищо не издава,
че в теб е весело и тъжно.
А вятърът така и не проумява,
че не може с теб да се задява.

Седя си аз край вас и наблюдавам.
Отсрани изглеждате в идилия.
Ти разрошваш цветята по земята,
а вятърът разрошва теб.

И мога още дълго така да наблюдавам,
косите ти влюбени във вятъра.
А ти не бързай да отгатваш
чувствата, които се зраждат!