20 сент. 2017 г., 08:38

Косите влюбени във вятъра 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская, Свободный стих
784 1 0

 

 

Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.

 

Разперила коси,
рамената застелват
като поляна.
Един въпрос от вътре те гори -
Обичаш ли, можеш ли го още?

 

Наоколо някой с теб се заиграва,
нашепва за пъстрото си съществуване.
Твоето внимание така ще го зарадва,
но откраднато е то в цветята.

 

Лицето ти по нищо не издава,
че в теб е весело и тъжно.
А вятърът така и не проумява,
че не може с теб да се задява.

 

Седя си аз край вас и наблюдавам.
Отсрани изглеждате в идилия.
Ти разрошваш цветята по земята,
а вятърът разрошва теб.

 

И мога още дълго така да наблюдавам,
косите ти влюбени във вятъра.
А ти не бързай да отгатваш
чувствата, които се зраждат!

© А.А. Все права защищены


https://www.youtube.com/watch?v=pYt0Nwt_oNI

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??