5.08.2008 г., 11:22

Космическа история

837 0 3

В измислената книга на живота -
една измислена история;
измислено сънувана;
измислено разказана;
с измислени картинки нарисувана.

Във нереланите пространства на Вселената
една любов, като космическа ракета
изгаря в нереални облаци.
Изгарят нереални спътници,
със нереални чувства, с нереални викове.

В студеното на тишината
ледът обхваща нищото,
а тъмното блести от студ.
Студеното в сърцето на земята
крещи за помощ, но без звук.

И чудно ми е,
как от тези спомени измислени
и нереални космоси, изпълнени със студ и тишина,
надеждата подготвя кратери
и чака огъня на метеорите
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...