5.08.2008 г., 11:22

Космическа история

842 0 3

В измислената книга на живота -
една измислена история;
измислено сънувана;
измислено разказана;
с измислени картинки нарисувана.

Във нереланите пространства на Вселената
една любов, като космическа ракета
изгаря в нереални облаци.
Изгарят нереални спътници,
със нереални чувства, с нереални викове.

В студеното на тишината
ледът обхваща нищото,
а тъмното блести от студ.
Студеното в сърцето на земята
крещи за помощ, но без звук.

И чудно ми е,
как от тези спомени измислени
и нереални космоси, изпълнени със студ и тишина,
надеждата подготвя кратери
и чака огъня на метеорите
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...