Космическа любов
Изгряват световете и блестят,
спиралата на времето се спуска.
И прелива се звездният разкош
в една неземна и красива приказка.
Поглъщат сетивата ми космическа любов,
неземна тъй - далечна и прекрасна...
И своя звезден танц - душата пак танцува,
закриляна и светла, и обичана...
Неземно е, когато всеки атом се разтваря,
поглъщайки от тази звездна красота.
Душата отново се преражда
и блести, блести от светлина...
И в шепите си божествена искрица взех,
за да посее надеждата семената на доброто.
И светът да се събуди обичан и бял,
обгърнат от космическа любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
