Изгряват световете и блестят,
спиралата на времето се спуска.
И прелива се звездният разкош
в една неземна и красива приказка.
Поглъщат сетивата ми космическа любов,
неземна тъй - далечна и прекрасна...
И своя звезден танц - душата пак танцува,
закриляна и светла, и обичана...
Неземно е, когато всеки атом се разтваря,
поглъщайки от тази звездна красота.
Душата отново се преражда
и блести, блести от светлина... ...