Космическа любов
Срещам те
в онова място
на сурова дълбочина.
Уязвими сърца, отворени,
готови отново да бъдат разбити —
а вместо това,
държани с внимание.
Нежно, лекуващо.
Като сълза, падаща от лице,
което никога не плаче.
Прегръщаме
болезнената истина,
че няма място за нас —
освен, може би,
в онзи миг,
когато две галактики
се срещат и се сриват,
отразени в една капка.
Част от океана на мрака,
който носим в гърдите си.
Виждам планините
и каньоните на твоята душа,
и се чудя —
какво е да се скиташ там?
Но аз никога няма да мога да вляза.
Нали?
Това е забранено място.
Защото всички знаем за
силата, която носи:
истинска връзка,
толкова мощна,
че може да те убие,
или да те въздигне от пепелта.
Агонията в сърцето ми,
докато чувам ехото
на топлия ти глас.
Затихващото докосване
на меката ти кожа
върху моята.
Устните,
които никога не целунах
истински.
Докрай.
Не искам да погреба
тази древна любов —
идваща от самия
източник
на космоса.
Има скръб насред благодарността
и се уча да я нося.
Сама.
В тишина.
От своя център.
Тина Рай 18.04.25
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
