7.09.2021 г., 16:23

Космично

1.3K 2 5

Ще те чакам приседнал на някой
тих камък във лунната степ, 
и с пръст ще ти пиша по пясъка
най-чудния звезден куплет. 

 

Ще вихря комети в косите ти, 
същински Едмънд Халей,
разпалил пожари в очите ти 
и превърнал те в лунен трофей. 

 

Ще ти спусна порой персеиди
да разплискват млечният път, 
няма никой сега да ни види - 
двама лунни поети летят!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...