Ще те чакам приседнал на някой
тих камък във лунната степ,
и с пръст ще ти пиша по пясъка
най-чудния звезден куплет.
Ще вихря комети в косите ти,
същински Едмънд Халей,
разпалил пожари в очите ти
и превърнал те в лунен трофей.
Ще ти спусна порой персеиди
да разплискват млечният път,
няма никой сега да ни види -
двама лунни поети летят!