Ще те чакам приседнал на някой
тих камък във лунната степ,
и с пръст ще ти пиша по пясъка
най-чудния звезден куплет.
Ще вихря комети в косите ти,
същински Едмънд Халей,
разпалил пожари в очите ти
и превърнал те в лунен трофей.
Ще ти спусна порой персеиди
да разплискват млечният път,
няма никой сега да ни види -
двама лунни поети летят!
© Добри Бонов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
