Костенурката
670
0
0
Баба костенурка
един ден си рече :
при моята булка
ще отида вече,
то не е дале4е -
през два-три баира.
Багаж взе да сбира.
Първо си облече
новото еле4е,
на гърба си сложи
раница голяма,
а в нея положи
дарове за двама.
Тръгна рано-рано
да върви по хладно.
На едното рамо
да не и е гладно
закрепи храница,
взе си и паница.
Мина лято,зима,
все още двамина-
сина и снахата,
чакат я, горката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
