24.02.2012 г., 12:01 ч.

Костюмът 

  Поезия
1707 10 30

КОСТЮМЪТ

 

Подобно втора кожа, окачени,

изгладени, готови за излизане

висят и днес костюмите пред мене.

Но аз не ходя със костюм и риза.

Един пуловер, старо яке, дънки,

при дъжд – чадър, и точка по въпроса.

Виж, черният костюм стои отвънка,

а с него вратовръзка все пак нося.

 

Уших го през една студена зима

при стар шивач за дата специална –

жена ми настояваше да имам

за всеки случай дреха официална.

Тъй си висеше – нов и необличан,

с фасон от преди три десетилетия.

Такива дрехи просто не обичам –

те сякаш са ми тесни в раменете.

 

Самото време промени нещата -

изтърсих от костюма нафталина.

Изпратих с него много скъп приятел,

отиде си един добър роднина,

простих се с няколко съседи стари,

съучениците ми оредяха,

разделях се с колеги и другари,

смъртта беляза с креп и мойта стряха.

 

Безмилостни, жестоки погребения –

костюмът стана моя втора кожа.

Тъй много смърт и болка покрай мене,

тъй много зáгуби и мъка, Боже!

Не винаги след скъпия покойник

тълпа опечалени се нарежда –

ако погребваш сам – боли те двойно,

а сам погребвах своите надежди.

  

Пак сам, пак в черния костюм облечен

прощавах се с добрата своя вяра -

несбъдната, безмислена, обречена,

обезценена стока на пазара.

В общ гроб погребах скъпите за мене

стремеж, идеи, пориви горещи.

Валеше. Беше толкова студено.

И вятърът гасеше всички свещи.

 

С костюма черен, мълчалив, далечен,

погребвам всеки ден, щом падне мракът.

Цял век погребах! Нямам сили вече

и той ще си остане неоплакан.

Илюзиите само още пазя

и спомените винаги са с мене...

А черния костюм

                            така го мразя –

вземете го! Не искам погребения!

 

Не искам черна дреха да намятам

за смърт, за юбилей, дори за сватба.

Когато аз си тръгна от земята –

елате в бяло! Ще ви се зарадвам...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??