radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
13.10.2012 г., 19:44 ч.

Кота Нула 

  Поезия » Друга
649 1 11


 

Не беше нощ, а вече се смрачи.

Изпих до края своята горчилка.

Тъгата от усмихнати очи

запя внезапно в празната бутилка.

 

Ще трябва вероятно да вървя,

но тежък е на времето товара.

В случаен полъх вятърът довя

сонати от безлюдни тротоари.

 

Ще трябва вероятно да мълча.

Дълбая от дълбокото подмоли,

че моят Бог е вечно развенчан

и вечно няма смисъл да Го моля.

 

Че трънен е самотния ми път.

Че трябва може би да те забравя.

а толкова забрави ми тежат;

по вятъра ти пращам много здраве.

 

Нататък всеки сам ще продължи.

Това се изясни съвсем отдавна.

В душата ми безпаметно лежи

безкрайност от очите на удавник.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??