Не беше нощ, а вече се смрачи.
Изпих до края своята горчилка.
Тъгата от усмихнати очи
запя внезапно в празната бутилка.
Ще трябва вероятно да вървя,
но тежък е на времето товара.
В случаен полъх вятърът довя
сонати от безлюдни тротоари.
Ще трябва вероятно да мълча.
Дълбая от дълбокото подмоли,
че моят Бог е вечно развенчан
и вечно няма смисъл да Го моля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up