Oct 13, 2012, 7:44 PM

Кота Нула 

  Poetry » Other
697 1 11
Не беше нощ, а вече се смрачи.
Изпих до края своята горчилка.
Тъгата от усмихнати очи
запя внезапно в празната бутилка.
Ще трябва вероятно да вървя,
но тежък е на времето товара.
В случаен полъх вятърът довя
сонати от безлюдни тротоари.
Ще трябва вероятно да мълча.
Дълбая от дълбокото подмоли,
че моят Бог е вечно развенчан
и вечно няма смисъл да Го моля. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??