31.07.2017 г., 11:31  

Котешка педагогика

1.9K 5 13

Три котенца боричкат се в цветята

под погледа на майка си Писана.

Размахват лапички и се премятат,

едничко цвете здраво не остана.

 

Понякога опашките си гонят,

понякога на ужким хапят.

А майката ги гледа благосклонно

и ги смирява с нежна лапа.

 

Нерядко й се случва да задреме

на пролетното слънце в двора.

Но дечурлигата не губят време

и продължават без умора.

 

Притворила очи, с опашка мръдва

Писана – опитният  педагог.

Залягат малките и се нахвърлят

върху опашката с юнашки скок!...

 

В игра за кратко и Писана  влиза,

захапва леко нечие ухо,

на друго пък нослето нежно гризва

и слага край на днешния урок...

 

А после  си поляга във тревата.

Дори ще кажеш, че дълбоко спи.

Но лъжеш се -  децата се премятат,

а тя над тях и във съня си  бди!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет и на теб, Стойчо!..Радвам се, че и ти си тук, приятелю!..
    .Ами какво да ви кажа, Марги и Стойчо, при нас в последно време май се наблюдава обратната тенденция, за съжаление...Каква ти гальовност - ние като че ли озверяваме все повече!...А самите животни да ни учат на гальовност - не е ли парадокс това?!?...
  • Даааа..... Щеше да е хубаво.
  • Ех, понякога си мисля: защо и хората не са така гальовни!
  • Да. С тях никога не е скучно!
  • Благодаря, Маргарита!...Мога с часове да ги наблюдавам, без да ми омръзне...И всеки път да откривам по нещо ново в поведението им...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...