31 jul 2017, 11:31  

Котешка педагогика

1.9K 5 13

Три котенца боричкат се в цветята

под погледа на майка си Писана.

Размахват лапички и се премятат,

едничко цвете здраво не остана.

 

Понякога опашките си гонят,

понякога на ужким хапят.

А майката ги гледа благосклонно

и ги смирява с нежна лапа.

 

Нерядко й се случва да задреме

на пролетното слънце в двора.

Но дечурлигата не губят време

и продължават без умора.

 

Притворила очи, с опашка мръдва

Писана – опитният  педагог.

Залягат малките и се нахвърлят

върху опашката с юнашки скок!...

 

В игра за кратко и Писана  влиза,

захапва леко нечие ухо,

на друго пък нослето нежно гризва

и слага край на днешния урок...

 

А после  си поляга във тревата.

Дори ще кажеш, че дълбоко спи.

Но лъжеш се -  децата се премятат,

а тя над тях и във съня си  бди!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет и на теб, Стойчо!..Радвам се, че и ти си тук, приятелю!..
    .Ами какво да ви кажа, Марги и Стойчо, при нас в последно време май се наблюдава обратната тенденция, за съжаление...Каква ти гальовност - ние като че ли озверяваме все повече!...А самите животни да ни учат на гальовност - не е ли парадокс това?!?...
  • Даааа..... Щеше да е хубаво.
  • Ех, понякога си мисля: защо и хората не са така гальовни!
  • Да. С тях никога не е скучно!
  • Благодаря, Маргарита!...Мога с часове да ги наблюдавам, без да ми омръзне...И всеки път да откривам по нещо ново в поведението им...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...