30.08.2008 г., 14:02

Котешки плач

880 0 8

В мълчанието на нощта
седем котки се събраха
и плачеха като деца...
А може би се смяха?

Седем котки под един балкон,
събрани в лятната прохлада,
едновременно, с еднакъв тон
направиха ми серенада.

Виеха среднощ (към три часа)
седем котки, като седем хали.
За миг ми мина през ума,
че мене викат, но едва ли.

Седем котки в късен час
разбулваха със звуци здрача,
та чак замислих се и аз:
"Дали да ида с тях да плача?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...