В мълчанието на нощта
седем котки се събраха
и плачеха като деца...
А може би се смяха?
Седем котки под един балкон,
събрани в лятната прохлада,
едновременно, с еднакъв тон
направиха ми серенада.
Виеха среднощ (към три часа)
седем котки, като седем хали.
За миг ми мина през ума,
че мене викат, но едва ли.
Седем котки в късен час
разбулваха със звуци здрача,
та чак замислих се и аз:
"Дали да ида с тях да плача?"
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
