Котка

2.06.2018 г., 18:59 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

537 0 0

Домът ми бе
в сърце на звяр.
Тъй малък бе,
но бе вълшебен.
Как не с човек,
а с хищна твар
Създадох свят,
така потребен?
Прогледнах в тъмното,
видях другарче.
С очите будни
топло ме полази.
Далеч от шумното
заключи с катинарче
Вратата към човешката омраза.

/На котката, с която израстнах, за да стана човек/

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Котка

Свързани произведения

Коментари

Предложения