Котка и...
Навън студът е кучешки.
До милото си внуче съм,
седим си до прозореца
и тихичко говоря му...
Виж! Котка се промъква
към старата стена...
Че скоро ще се мръкне,
а гладничка е тя.
О, я виж как се кротна,
видяла е следа!
С какво се храни котката,
кажи. Ти знаеш! Да...?!
А внучката наблизо е,
но взряна в телевизора,
отвръща ми така:
- Със котешка храна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
