Навън студът е кучешки.
До милото си внуче съм,
седим си до прозореца
и тихичко говоря му...
Виж! Котка се промъква
към старата стена...
Че скоро ще се мръкне,
а гладничка е тя.
О, я виж как се кротна,
видяла е следа!
С какво се храни котката,
кажи. Ти знаеш! Да...?!
А внучката наблизо е,
но взряна в телевизора,
отвръща ми така:
- Със котешка храна!
© Цонка Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
