Коя си ти?
Коя си ти, мечтана във съня?
В косите ти изгрява пълнолуние,
очите ти са бистри езера,
потъвам в тях без опит за изплуване.
А кой си ти, излязъл от нощта,
посрещаш ме с тъга, несподелена,
в очите ти прочитам самота,
издайнически блеснала пред мене.
Ела със мен, не бой се от нощта,
тя пази като птица свойте рожби,
ела, ще ти покажа нежността
на всичките несбъднати копнежи!
Ще дойда, но, прости ми моя страх,
аз искам с краткостта да се сбогувам
на моята момичешка зора,
от утре безвъзвратно ще съм друга.
Не се страхувай, няма да делим,
което да дадеш не си готова.
Не знаеш ли, че в ласките боли
единствено ранената ти пролет?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
