Коя си ти
Господ ли такава те създаде
или Дяволът ти е баща?
Самодивско биле ли ми даде
та по теб изгубих си ума?
Образът ти като от икона
миг покой не дава ми в съня!
Твоята любов като отрова
бавно ме убива през деня!
Вещица ли си или си фея
от приказния свят при мен дошла?
Дали не си дете на чародея
или на Афродита дъщеря?
Коя си ти? Ефирна и неземна
не зная? Не познавам те, уви!
Дали си като мен или нетленна?
Или си спомен, който ми тежи?
Но спомените винаги умират
След тях остава само пепелта
от времето, което е отминало!
От вино прекипяло в младостта!
© Георги Иванов Всички права запазени