7.03.2011 г., 7:08

Коя съм?...

1.2K 0 1


Коя съм аз?

Не се познавам...

...

Образът е чужд

и безразличен...

.............................................

Чий е този лик

в отсрещното

сумрачно огледало...


Чии са този нос,

тези уста,

тези очи?!...

..............................................

Коя е тя?

Защо ме наблюдава?...

...

Тъжният ù поглед

в мен е впит!...

.............................................

Реална ли е,

нереална ли,

или фантазия?...

...

Очите ù...

дори не съществуват,

а така болят!...

.............................................


Просто сянка...

Глуха сянка...

...

Не говорим,

а мълчим си във ответ...

.............................................


Плашещо е,

че е тук

и че я няма...


Плашещо е,

че я виждам

вътре в мен!


...

........................................................

........................................................


Но...

Коя съм аз?...

...

Не сме се запознали.

...

Казвам се...

...

Не нося име

днес.

.................................................

...

Дали съм аз?

Дали оптическа измама?...

...

..................................................

Сляпа,

сянката без име

избелява...

..................................................

..................................................

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си Лили, а тя е Илил! Ти имаш бенка на лявата буза, а тя - на дясната! Ти си огледалния й образ. Гледай нея, и като си представиш огледалния й образ, ще се опознаеш. Това още "Оля в страната на чудесата" го е разбрала.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...