7.03.2011 г., 7:08

Коя съм?...

1.2K 0 1


Коя съм аз?

Не се познавам...

...

Образът е чужд

и безразличен...

.............................................

Чий е този лик

в отсрещното

сумрачно огледало...


Чии са този нос,

тези уста,

тези очи?!...

..............................................

Коя е тя?

Защо ме наблюдава?...

...

Тъжният ù поглед

в мен е впит!...

.............................................

Реална ли е,

нереална ли,

или фантазия?...

...

Очите ù...

дори не съществуват,

а така болят!...

.............................................


Просто сянка...

Глуха сянка...

...

Не говорим,

а мълчим си във ответ...

.............................................


Плашещо е,

че е тук

и че я няма...


Плашещо е,

че я виждам

вътре в мен!


...

........................................................

........................................................


Но...

Коя съм аз?...

...

Не сме се запознали.

...

Казвам се...

...

Не нося име

днес.

.................................................

...

Дали съм аз?

Дали оптическа измама?...

...

..................................................

Сляпа,

сянката без име

избелява...

..................................................

..................................................

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си Лили, а тя е Илил! Ти имаш бенка на лявата буза, а тя - на дясната! Ти си огледалния й образ. Гледай нея, и като си представиш огледалния й образ, ще се опознаеш. Това още "Оля в страната на чудесата" го е разбрала.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...