7 мар. 2011 г., 07:08

Коя съм?...

1.2K 0 1


Коя съм аз?

Не се познавам...

...

Образът е чужд

и безразличен...

.............................................

Чий е този лик

в отсрещното

сумрачно огледало...


Чии са този нос,

тези уста,

тези очи?!...

..............................................

Коя е тя?

Защо ме наблюдава?...

...

Тъжният ù поглед

в мен е впит!...

.............................................

Реална ли е,

нереална ли,

или фантазия?...

...

Очите ù...

дори не съществуват,

а така болят!...

.............................................


Просто сянка...

Глуха сянка...

...

Не говорим,

а мълчим си във ответ...

.............................................


Плашещо е,

че е тук

и че я няма...


Плашещо е,

че я виждам

вътре в мен!


...

........................................................

........................................................


Но...

Коя съм аз?...

...

Не сме се запознали.

...

Казвам се...

...

Не нося име

днес.

.................................................

...

Дали съм аз?

Дали оптическа измама?...

...

..................................................

Сляпа,

сянката без име

избелява...

..................................................

..................................................

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си Лили, а тя е Илил! Ти имаш бенка на лявата буза, а тя - на дясната! Ти си огледалния й образ. Гледай нея, и като си представиш огледалния й образ, ще се опознаеш. Това още "Оля в страната на чудесата" го е разбрала.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....