27.07.2023 г., 8:28  

Коя съм?

1.2K 4 10

Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -

капка дъжд от капчук или тайна голяма.

Нямам име и дом, но си имам пътека

и вървя мълчешком, като въздуха лека.

Преминават през мен чувства, погледи, мисли.

Всеки миг, всеки ден като цвят се разлиствам.

И светът се променя, става светъл и чист,

и се раждат поеми върху белия лист.

Аз рисувам в душите слънца и планети,

та когато заспите, съня ви да свети.

 

Аз съм всичко и нищо – ярък лъч и мъгла.

Не ме питай коя съм и защо съм дошла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се отби при мен, Латинка!
  • "Нямам име и дом, но си имам пътека
    ...
    Аз рисувам в душите слънца и планети,
    та когато заспите, съня ви да свети."
  • Поезията се оказа средство за пречистване за мен. Благодаря ти, Мари!❤️
  • И от мене браво, Нинка! Твоята поезия е едно чисто душевно изворче!💖👍
  • Благодаря на всички от сърце!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...