Кръвни клетви
(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад
пълзи по вените ми. Тъмен ручей
отнася вик, протегнал пипала
в сърцето ми, което натежава –
момент обагрен с ярост на коса
без милост изкована във жарава.
И съсъкът отчайващ на кръвта
снишава се до хрип и стръмна бездна.
Езикът ми минава по врата…
О, колко крехка е една надежда.
Дочуваш глас… божествено ечи.
Усещаш ли съмнителната слава.
Душата ти е болка и тежи…
навярно някакви си двайсет грама.
ВАН ХЕЛСИНГ (Васил Иванов):
Прекъснаха ми отпуската! Баста!
Вампирите завихрили купон.
Ще трябва да ги пръсна пак на части.
Стрелите ми не са на Купидон.
Тук, Батори, отново ми се пениш.
Езикът ти е пак с метален вкус.
,,Разискваме" отдавна тези теми,
но всичко свършва все със Санта Крус.
На него служи моята десница.
Приготвил съм ти сребърен куршум.
Очакваше поредната девица...
Но тук съм аз! И имай го на ум!
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Не всичко, скъпи Хелсинг, е молитва
или светена призори вода…
Усещам как кръвта ми бързо кипва
и вият клетките ми... до една,
предвид, че е възможно да захапя
оголения беззащитен врат…
… и не, не вярвам, значи, да те пратя
в Чистилището, мисля, тъй, от раз.
Внимателна ще бъда, обещавам –
все пак си много близо до стоте
… природата ми, вярно, надделява,
а от куршуми имам… колие!
ВАН ХЕЛСИНГ (Васил Иванов):
Заплахата ти, Батори, е слаба!
Познаваме се с теб така добре.
Ухапван съм дори от черна мамба.
,,Спестих" и бъдещите грехове.
А фръцкат ми се разни вампиреси
и някой друг досаден блъди фен.
Те леко ми повдигат интереса
и всички абонати са за мен.
Последна, обещавам, да откъсна
така замаяната ти глава!
Дори, за спорта, знаеш, не е късно
да се покриеш в тъмната гора!
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
По дяволите, няма хич да тичам,
ще хвърля Таро точно, ей, сега.
„Обесеният“ май ще ти закича –
това си има своята цена…
И с радост мога вече да ти кажа
прогнозата за теб и вечността.
Накрая, скъпи, май ще се окаже,
че вена югуларис е в беда.
ВАН ХЕЛСИНГ (Васил Иванов):
На приказки докарваш го, графиньо.
По-важни са конкретните дела.
За теб приготвил съм мачете фино,
главата ти за миг да отделя.
А изгрева ако дочакаш, значи,
направо ще е истински късмет.
Дори без теб си имам куп задачи.
За Ница в шест запазил съм билет!
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Понеже изгрева пристигна морен,
а аз по-жива даже съм сега.
Изтръгнала сърцето ти от корен,
ще плащаш сметки, щото съм жена –
в казино… на рулетките в Монако.
За бодигард помъкнала съм Шрек.
Което означава, че (накратко)
с теб шпаги ще кръстосаме след век.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
