Крачки
КРАЧКИ
Крача по пътя и в крачки живота си меря
– може и в метри, но крачките включват и време –
крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,
още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме.
Крачех широко, но крачките вече скъсявам
– с маршова стъпка да слизаш надолу не може –
зная, но равното свърши, денят изтънява,
слизам по сипей скалист и това ме тревожи.
Ситно пристъпвам, май вече изобщо не крача
– в крачката има размах, и движение има –
светло е още, но нещо ми шепне за здрача,
още е есен, но вече мирише на зима.
Може би дълго ще мога напред да се движа
– няма да крача, но крак подир крак ще премятам –
често ще спирам, притиснат от болки и грижи,
старец с тояжка, ще тътря нозе по земята.
Май не пристъпвам и днес, а надолу се влача,
но пък разбрах подир толкова трудни години:
няма значение колко по пътя си крачил,
има значение колко от пътя си минал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
