severianin (Валентин Чернев)
417 677
6.09.2012 г., 22:27 ч.

Крачки 

  Поезия
807 0 5

КРАЧКИ

 

Крача по пътя и в крачки живота си меря

– може и в метри, но крачките включват и време –

крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,

още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме.

 

Крачех широко, но крачките вече скъсявам

– с маршова стъпка да слизаш надолу не може –

зная, но равното свърши, денят изтънява,

слизам по сипей скалист и това ме тревожи.

 

Ситно пристъпвам, май вече изобщо не крача

– в крачката има размах, и движение има –

светло е още, но нещо ми шепне за здрача,

още е есен, но вече мирише на зима.

 

Може би дълго ще мога напред да се движа

– няма да крача, но крак подир крак ще премятам –

често ще спирам, притиснат от болки и грижи,

старец с тояжка, ще тътря нозе по земята.

 

Май не пристъпвам и днес, а надолу се влача,

но пък разбрах подир толкова трудни години:

няма значение колко по пътя си крачил,

има значение колко от пътя си минал.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...и какво си видял и как си го написал
    За другото-с Джим.
  • Благодаря за великолепната философска поезия!
  • Брилянтен стих! Софистичен финал. Поздравления, Валентин!
  • Поезия, изтъкана от философия и изящество - твоята запазена марка, която бих познала сред десетки произведения без посочен автор.
  • Мъдрец сте, а поезията Ви е класика!
Предложения
: ??:??