V_a_n_q (Истинска)
48 214
11.09.2007 г., 15:24 ч.

Kрадци 

  Поезия
406 0 4
             КРАДЦИ

Крадем изгубеното време,
секунда по секунда, дъх по дъх.
Пълним празните си шепи с мигове
от една отминала, но не забравена любов.
Откраднем някое нежно докосване,
после прегръдка под смешен предтекст.
Накрая целувка, защото да спрем твърде късно е...
Превърнахме се в крадци
и не на чужда, а на собствената си любов.
И защо? Защото иначе не можем
да имаме време, отдавна изгубено.
... И тъжното е, че крадем и само след миг
го връщаме пак на нашето минало!
Крадци сме! И то какви само!...
.......................................................
Аз не искам вече чувства назаем
и спомени тайно през нощта да крада.
Не искам да правя две стъпки плахи напред
а после сто забързани крачки назад.
Не искам всяка нощ да е един кръговрат,
в който приятелството се превръща в любов,
звънливия смях в гняв,
цялата нежност във болка...
И обратно.

© Истинска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??