Крадец

Искам аз за теб да спра да мисля

и за теб да страдам, но не мога,

ти крадец за мен се оказа.

Открадна моята усмивка и сърце,

сега за тебе само мисля

и всичко все на тебе ми напомня.

Искам да спра, но не мога,

всяка мисъл, всеки жест

на теб напомня.

И пак ме връща там, където бяхме двама.

Не искам. Не мога да те забравя,

защото ти на ценен урок ме научи,

който няма да забравя.

Да вярвам, да прощавам на хората около мен.

Исках да го знам преди да те срещна,

но не знаех.

Сега страхувам се  от себе си дори,

в какво превърна ме светът

и непослушното дете красива ваза счупи,

но за разлика от него стъклата, пръснали се,

забиха се дълбоко в моето сърце.

Искам да ги махна и раната да заздравее,

но не мога начин да намеря.

Сега отвътре викам, но от устата ми

звук не иска да излиза, а усмивка има

и всеки, който ме попита, един и

същи отговор получава.

Добре съм, остави ме.

Но истината знаят всички.

Не мога себе си дори да заблудя,

че всичко е наред.