В сърцето ми се вмъкна
неусетно, с взлом превзе го.
Открадна чувствата, сълзите,
болката и самотата.
Открадна любовта ми,
взе си я самичък,
скъта я в сърцето свое
на дълбоко.
Грях, каза, е да ме обича,
но от целувките ми сладки
всеки миг отпива
като от руйно вино.
Опива се от нежните ми ласки,
от думите, които покой му дават.
Губи се в прегръдките
и очите ми омайни.
Открадна душата ми,
разголи я, разнищи.
Хареса я и вдъхнови я,
стихове да пише.
Стана Муза!
Стихове за любов
жадувана, голяма,
истинска и чиста.
Открадна ми сърцето,
веч в неговото бие.
Не ми остави нищо,
дори глътка въздух да отпия...
Отне ми миговете, спомените,
от себе си и мен се крие.
Но от Любовта не може да избяга!
© Ин Вел Всички права запазени