30 сент. 2008 г., 16:27

Крадецът на любов

1K 0 9
 

В сърцето ми се вмъкна

неусетно, с взлом превзе го.

Открадна чувствата, сълзите,

болката и самотата.

Открадна любовта ми,

взе си я самичък,

скъта я в сърцето свое

на дълбоко.

Грях, каза, е да ме обича,

но от целувките ми сладки

всеки миг отпива

като от руйно вино.

Опива се от нежните ми ласки,

от думите, които покой му дават.

Губи се в прегръдките

и очите ми омайни.

Открадна душата ми,

разголи я, разнищи.

Хареса я и вдъхнови я,

стихове да пише.

Стана Муза!

Стихове за любов

жадувана, голяма,

истинска и чиста.

Открадна ми сърцето,

веч в  неговото бие.

Не ми остави нищо,

дори глътка въздух да отпия...

Отне ми миговете, спомените,

от себе си и мен се крие.

Но от Любовта не може да избяга!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...