21.07.2009 г., 10:35

Крадем любов

906 0 8

Крадеш ли, или аз крада?

Промъкнах се в твоя свят,

пролетен дъждец поля ме

и пуснах корени и цвят.

 

Крада ли, или ти крадеш?

Страхуваш се, но идваш,

на забранените цветя

нежността да вдишваш.

 

Крадем ли и какво?

Времето безмилостно тече.

Можем ли да бъдем живи

без любов и тръпка в сърце?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато е споделена и от двамата, не е кражба а отдаване!
  • С тази обична душа, не може да си без любов, Лили! Прегръщам те!
  • Не може, всяка любов е глътка въздух, дори и откраднатата...
  • Не я крадем,даряваме Любов! /лично мое мнение/Мисля,че си съгласна,въпреки съмненията,които изпитваш ! Поздрави!
  • любов е това, Лили...дошла ли е - ни принадлежи...
    много хубав стих...вълнуващ и замислящ...прегръщам те, с обич.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...