7.07.2009 г., 11:14 ч.
Крадла
Открадна сърцето ми, крадла такава!
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са!
И крадат, и се хвалят под път и над път!
Целият свят да узнае, че ти си крадецът!
Хем ти си крадецът, хем аз да отида на съд.
Дето ти си ми съдник и само ти моя защита.
Защото не вярвам в Божия съд, нито в човешки.
И присъдата знам. Но, Господин съдия, да попитам:
като нямам сърце, защо е в гърдите ми тежко?
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са!
И крадат, и се хвалят под път и над път!
Целият свят да узнае, че ти си крадецът!
Хем ти си крадецът, хем аз да отида на съд.
Дето ти си ми съдник и само ти моя защита.
Защото не вярвам в Божия съд, нито в човешки.
И присъдата знам. Но, Господин съдия, да попитам:
като нямам сърце, защо е в гърдите ми тежко?
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих
-
Тежи, кой знае колко е събрало...
-
Разбира се че ще ти е тежко,Райсън...нали непрекъснато са ни втълпявали,
учили,че да си радостен,щастлив,празнуващ живота е неправилно,грях...как
иначе ще станеш светец,ако не си тъжен,страдащ...
-
Още ли ти е тежко, Райсън?
Наближава вечер - време за усмивка
-
Кеф ми е да те чета!
-
Убийствен стих!!!
Няма как иначе, щом е на Райсън!
!!! -
Райсън! Както вече ти казах, твоите думички са една от радостите ми в тоя сайт!
-
празното тежи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хубаво е, поете.