Крадла
Открадна сърцето ми, крадла такава!
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са!
И крадат, и се хвалят под път и над път!
Целият свят да узнае, че ти си крадецът!
Хем ти си крадецът, хем аз да отида на съд.
Дето ти си ми съдник и само ти моя защита.
Защото не вярвам в Божия съд, нито в човешки.
И присъдата знам. Но, Господин съдия, да попитам:
като нямам сърце, защо е в гърдите ми тежко?
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са!
И крадат, и се хвалят под път и над път!
Целият свят да узнае, че ти си крадецът!
Хем ти си крадецът, хем аз да отида на съд.
Дето ти си ми съдник и само ти моя защита.
Защото не вярвам в Божия съд, нито в човешки.
И присъдата знам. Но, Господин съдия, да попитам:
като нямам сърце, защо е в гърдите ми тежко?
© Райчо Русев All rights reserved.
