Сърцето ми - разбито, унищожено,

едва тупти...
Мислите ми от черна сянка са прегърнати
и безпощадно боли...
Мечтите ми са вече прах и надеждата отдавна умря,
угасна огънят на любовта, не съществува вече тя.

След нея остана само следа от болка и празнина.

Остана...
Страхът от самотата и болката от думите ти,

от ударите ти с тях, право в сърцето ми...

няма сълзи... няма мечти...

Празен и мрачен тунел, един безкраен кръговрат на болката.

Мразя те, чуваш ли, мразя и името ти дори,

че превърна моята душа в ходеща болка

и пресъхнала сълза в една илюзия.

И дори за миг не поспря,
и лъжата не опроверга, а думите...
те бяха безкрай, за един объркан и злочест край!