ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
19.07.2022 г., 11:21

Край / Начало

420 0 3

 

Събудих се във утрото

на края...

Защо ли трябваше

да се събуждам,

щом беше утрото на края...

Не можеше ли да почакам...

Да не беше утро...

Да не го запомням с края...

После...

се осъзнах

Разбудих се добре

с кафето във любимата ми чаша

И си помислих,

че за края няма време

Независимо какъв е...

Щом край е...той е безвремен...

безнадежден ...и безкраен

Понякога е неочакван

Понякога е дълго чакан!

Понякога е мъка

Понякога е облекчение!

Зависи "краят" на какво е "край"!

Не се запомня утрото със край!

То е началото - дори на края!

Valentina Mitova

17/07/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0