Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края...
Не можеше ли да почакам...
Да не беше утро...
Да не го запомням с края...
После...
се осъзнах
Разбудих се добре
с кафето във любимата ми чаша
И си помислих,
че за края няма време
Независимо какъв е...
Щом край е...той е безвремен...
безнадежден ...и безкраен
Понякога е неочакван
Понякога е дълго чакан!
Понякога е мъка
Понякога е облекчение!
Зависи "краят" на какво е "край"!
Не се запомня утрото със край!
То е началото - дори на края!
Valentina Mitova
17/07/2022
© Valentina Mitova Всички права запазени