ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
Jul 19, 2022, 11:21 AM

Край / Начало

  Poetry
419 0 3

 

Събудих се във утрото

на края...

Защо ли трябваше

да се събуждам,

щом беше утрото на края...

Не можеше ли да почакам...

Да не беше утро...

Да не го запомням с края...

После...

се осъзнах

Разбудих се добре

с кафето във любимата ми чаша

И си помислих,

че за края няма време

Независимо какъв е...

Щом край е...той е безвремен...

безнадежден ...и безкраен

Понякога е неочакван

Понякога е дълго чакан!

Понякога е мъка

Понякога е облекчение!

Зависи "краят" на какво е "край"!

Не се запомня утрото със край!

То е началото - дори на края!

Valentina Mitova

17/07/2022

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0