Нощта отново ни покри

Изпра морето от цвета

Града остана само в светлини

Цветя, къщя, градини -

изпрани бяха от нощта,

от пишните си звуци и картини!

Заспаха всички в тишина...

За да се събудят пак, отново, утре

по-пищни, по-красиви,

от всякога по-свежи, ярки!

Нощта изпра града!

Изпра, дори ненужните,

профанските прищевки...

Студените, фалшивите усмивки

На сутринта...

Морето щеше пак да е лазурно, синьо...

и слънцето отново щеше да блести

Града отново щеше да избухне в цвят

Цветя, къщя, градини...

отново щяха в ритъма си да потрепват...

А хората...

Отново шяха да са същите...

Но по-щастливи! Истински усмихнати!

Потънали във ново синьо

Изпрани от тревогите,

дори и само

от една крайморска нощ!

Valentina Mitova

21/07/2021