Крайна спирка
Мила моя, не разбра ли
съкровената мечта,
че по родните балкани
искам с тебе да вървя.
По пътеката да зърнем
онзи стръмен връх над нас
и посоката да върне
пощурелият компас.
Искам с теб да сме двамина
във кабинковия лифт
и в краката ни да има
свят зелен и свят щастлив.
А на крайната му спирка
да ни чака светъл ден,
поетичната ни сбирка,
две халки - за теб и мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
