Кралица на нощтта...
И ето, пак заспиваш,
притихваш тихо и затваряш очи.
Но ти не знаеш,
че сянката ми над тебе бди...
Нощтта те гали с ласки,
и мислиш си, че съм далеч.
Но не е така,
аз съм навсякъде, навред...
Ти заспиваш спокоен...
Аз се опитвам да утеша бурята в своята душа...
Не усещаш в мене вятъра зноен,
не усещаш, че без тебе ще умра...
Вятърът студен е мой слуга...
Той прогонва спомените от моето съзнание...
Той гаси всяка новозапалена искра,
и ме кара да забравя всяко обещание...
Океана е моят ангел-хранител,
прикрива сълзите ми в очите.
Той е моят ангел-пазител,
кара ме да не вярвам пак на лъжите...
Самотата е моята вярна сестра,
тя ми напомня, че съм сама.
Кара ме да заличавам любовта,
напомня ми, че съм кралица на нощтта...
И ето отново всичко се повтаря...
Събуждаш се и не помниш, че ме познаваш...
Вятърът днес и теб не подминава,
окена скрива сълизите ми, но ти не признаваш...
Аз никога няма да имам образ,
ще остана винаги сама...
Нощтта е моята сестра,
не ме ли позна - аз съм Кралица на нощтта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
