И ето, пак заспиваш,
притихваш тихо и затваряш очи.
Но ти не знаеш,
че сянката ми над тебе бди...
Нощтта те гали с ласки,
и мислиш си, че съм далеч.
Но не е така,
аз съм навсякъде, навред...
Ти заспиваш спокоен...
Аз се опитвам да утеша бурята в своята душа...
Не усещаш в мене вятъра зноен,
не усещаш, че без тебе ще умра... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up