Красавицата си играе със звяра
Не спи Вълчан, върти се пощръклял,
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша,
със намеци го палеше небрежно,
а го държеше все на суша
между отчаянието и вечната надежда...
Пък той, нали си е от мозък недарен,
по нотите й, като зайче припка:
"Все някой ден ще дойде тя при мен..."
Мечтаеше си уловената на въдицата рибка...
Това Вълчан до днес си го повтаря,
а тя му маха палаво с опашка...
Красавицата си играе с звяра,
че той за нея... е любимата играчка...
Но агънцата вече са спасени -
Вълчан кокошки само носи,
прописа стихове, реди поеми,
омайва я и за любов си проси...
Ех, мили ми разбойнико, да знаеш -
Влюбеният мъж е мъж обречен!...
Петел й готвиш днес и в стих мечтаеш,
а тя пък готви теб... добре изпечен...
24.05.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
