Красивата измислица Любов
КРАСИВАТА ИЗМИСЛИЦА ЛЮБОВ
... момичето, което мина снощи край мен – и лека нощ ми пожела,
написа в електронните ми пощи: – Здравей, Валерий, моля те, ела! –
ощипах първо лявата си буза и, май, повярвах, че съм още жив,
отново зърнах бялата ѝ блуза! – и линията очна – с чер молив,
в ушите ми и Менделсон засвири, отказах даже Гогол да чета! –
дори си купих още две-три бири, че да изкарам – жив! – до заранта,
изригнаха над мене ненадейни и тъй красиви пролетни слънца,
сега чета прекрасните ѝ мейли, с лулата стелвам дим на колелца,
след нея ден и нощ през цяла Варна засурках своя старичък пантоф –
аз – деденце, което още вярва в красивата измислица – Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
