Красиви, ненавременни и вечни
КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат,
момчето мидички ще събере,
момичето на пясъка ще седне,
и – жълти лампи LED във сепаре,
над тях ще гаснат залезите бледни,
красиви, някак бавни в есента,
като че ли стъписани от нещо –
от писъка на птичите ята,
поели подир лятото горещо,
момичето – в красив букле блузон,
момчето с избелелите бермуди –
ни то е Принцът с белия си кон,
ни тя лови му в кепче пеперуди,
и аз забивам в пясъка пети,
и питам се със моя беден речник
нима това не бяхме аз и ти? –
красиви, ненавременни –
и вечни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
