Красивият танц на кристалите
Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб,
родено напролет момиче.
Нима не положих обет,
пред целия свят и кокиче?
Любовен декрет ми подай.
Свали тишината на сушата.
„Виновен“ – до кръв издълбай,
и нека стенания слушаме…
Небето ми милва душата ти.
Листата ми будят кварталите.
Дали е отронил мечтата ти,
красивия танц на кристалите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
