ELENA_ELENA (Елена Елена)
50 28
4.11.2009 г., 0:22 ч.

Красиво 

  Поезия » Любовна
645 0 2

Денят си тръгва с наметната мъглива риза.
Крие се под плаща на тъмата.
Малко ще поспи... и пак излиза
с новата си дреха в небесата...
Нощта настъпва...
Черни сенки бродят...
И мокри улици блестят във тишината.
Студът и мракът за ръце се водят...
И блъскат се неистово в стъклата.
И лай на куче прокънтява някъде в безкрая...
Въздишка на бездомник, стигаща до дебрите на Рая...
И пак спокойствие... И времето е спряло...
Нощта с корона е от сън и плащ от одеяло.
Но всичко свършва, идва Той – Денят!
Засмян, със светли краски ни зарежда.
Отнася смело спомените за нощта
и ни дарява с нова плам и купища надежда!

© Елена Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отдавна не съм те чела...
    Ако оставиш в последният ред само/плам/,няма да сгрешиш!
  • Елено, Елено, момиче зелено!
    Харесва ми. Съвсем определено! Имам претенции само към
    "нова плам". А и ритъмът се поизгубва тук-там...
Предложения
: ??:??