Красиво
Денят си тръгва с наметната мъглива риза.
Крие се под плаща на тъмата.
Малко ще поспи... и пак излиза
с новата си дреха в небесата...
Нощта настъпва...
Черни сенки бродят...
И мокри улици блестят във тишината.
Студът и мракът за ръце се водят...
И блъскат се неистово в стъклата.
И лай на куче прокънтява някъде в безкрая...
Въздишка на бездомник, стигаща до дебрите на Рая...
И пак спокойствие... И времето е спряло...
Нощта с корона е от сън и плащ от одеяло.
Но всичко свършва, идва Той – Денят!
Засмян, със светли краски ни зарежда.
Отнася смело спомените за нощта
и ни дарява с нова плам и купища надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
