Красиво безразсъдство

Моят свят за теб е непонятен,

а твоят за мен – тъй необятен.

В твоите очи оглеждам се аз,

те разтапят и най-страшния мраз.

Твоят поглед сгрява моето сърце,

рисува усмивка по моето лице.

Ти си неоспоримо различен

в света ми, така прозаичен.

Изгубих се аз в еуфория

от кратката наша история,

сред надежди, мечти и желания,

сред пленителни очарования.

Летя в твоето присъствие,

тъга навява твоето отсъствие.

Ти омагьосваш с неустоимия си чар,

навярно от звездите далечни дар.

Под звука на мечове, кинжали,

сред диви гори и в царски зали,

пристъпваш винаги напред смело,

никога не склонил ниско чело.

Дори да казват, че е невъзможно,

за мен това не е никак тревожно,

защото бих те последвала в бездните морски,

за теб, пред смаяните погледи хорски

бих полетяла в небето високо,

бих слязла под земята дълбоко.

Аз копнея за приключения,

да достигна връх след всички падения.

И болка да ми остави съдбата в наследство,

струва си – любовта е красиво безразсъдство!