13.12.2020 г., 12:47

Красноярец от прокуда

1K 0 0

Красноярец от прокуда

съм, отрасъл редови,

аз не зная и възбуда,

щом беда ме сподели.

 

Спрял във времето, слабея,

неосмисленно се лутам там,

че където вятър ме отвея

неопълчен и без срам.

 

Красноярец от прокуда

неовълчен, недоскив

с изненада и в почуда

пуша фаса крив.

 

Рожба на тълпата

времето и общество

няма сила за борбата

гнило слабо същество.

 

Вярата си в корена изгубих,

не отделях време, без дела

в миг осиротях и се пробудих

в мрачна тъмна низина.

 

Красноярец от прокуда –

старец сбръчкан със брада,

житейски път или принуда

беше моята съдба.

 

Влизайки в крайната житейска фаза,

погледа обръщам аз назад,

грешен труд без радост и награда

е потискащият резултат.

 

Бих опитал всичко аз да върна

грешките, направени от мен,

родствените връзки да възвърна,

със човешко чувство озарен.

 

Красноярец от пробуда,

вярата възвърнах в мен.

Без тъга и без възбуда

чакам аз последния си ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...