Красноярец от прокуда

съм, отрасъл редови,

аз не зная и възбуда,

щом беда ме сподели.

Спрял във времето, слабея,

неосмисленно се лутам там,

че където вятър ме отвея

неопълчен и без срам.

Красноярец от прокуда

неовълчен, недоскив

с изненада и в почуда

пуша фаса крив.

Рожба на тълпата

времето и общество

няма сила за борбата

гнило слабо същество.

Вярата си в корена изгубих,

не отделях време, без дела

в миг осиротях и се пробудих

в мрачна тъмна низина.

Красноярец от прокуда –

старец сбръчкан със брада,

житейски път или принуда

беше моята съдба.

Влизайки в крайната житейска фаза,

погледа обръщам аз назад,

грешен труд без радост и награда

е потискащият резултат.

Бих опитал всичко аз да върна

грешките, направени от мен,

родствените връзки да възвърна,

със човешко чувство озарен.

Красноярец от пробуда,

вярата възвърнах в мен.

Без тъга и без възбуда

чакам аз последния си ден.